Télécharger Imprimer la page

Beckman Coulter MicroScan Manuel D'utilisation page 104

Publicité

Les langues disponibles
  • FR

Les langues disponibles

  • FRANÇAIS, page 8
РЕЗУЛТАТИ
Интерпретации на субстратите
Вдлъбнатина
Реагент
HPR
Добавете 1 капка реактив за пептидаза. Изчакайте
поне 30 секунди, за да се развие цветна реакция,
ILE
но не по-дълго от 3 минути.
PRO
TYR
GLY
GGLY
GLAR
GLPR
AARG
LYAL
ALA
STY
HIS
SUC1
SUC2
TRE
AGL1
Сравнете контролната ямка с NPC.
BGL
BGAL
URE
IDX
AGL2
Добавете 1 капка 0,05 N NaOH. Изчакайте поне
5 секунди, но не повече от 5 минути, преди да
BDF
регистрирате резултата. Сравнете контролната
AGAL
ямка с NPC.
NAG
CELL
NGAL
1. Възможно е положителен цвят да не присъства в цялата ямка.
2. Розов цвят може да се получи при някои дрожди. Това трябва да се счита за положителна реакция.
ПРИНЦИПИ НА РЕАКЦИИТЕ ЗА ИДЕНТИФИКАЦИЯ
Аминокиселинни β-нафтиламидни субстрати (HPR, ILE, PRO, TYR, GLY, GGLY, GLAR, GLPR, AARG, LYAL, ALA,
STY, HIS) – Когато субстратът е хидролизиран чрез подходящ ензим (обикновено аминокиселинна ариламидаза)
се освобождава β-нафтиламин. β-нафтиламинът се открива чрез добавяне на р-диметиламиноцинамалдехид (в
реактива за пептидаза), който създава комплекс с розов до пурпурен цвят.
ЗАБЕЛЕЖКА: Ензимът, който разкъсва β-нафтиламид на аминокиселина, е ариламидаза на аминокиселина.
Терминът „аминопептидаза" често се използва като синоним на ариламидаза, но в действителност представлява
ензим с различна специфичност (аминопептидазата разкъсва N-крайната аминокиселина от пептид). Ариламидаза
и аминопептидаза могат да хидролизират един и същ аминокиселинен β-нафтиламиден субстрат. Следователно
панелът не измерва непременно различни и уникални ензими. Една ариламидаза може да хидролизира няколко
β-нафтиламиди на аминокиселина.
Въглехидрати (SUC1, SUC2, TRE) – Употребата на захароза и трехалоза води до понижаване на pH, което причинява
промяна на хлорфеноловото червено от лилаво в жълто. Тези реакции с въглехидрати са селективни и може би няма
да съответстват на конвенционални реакции.
Нитрофенилови субстрати (AGL1, BGL, BGAL, AGL2, BDF, AGAL, NAG, CELL, NGAL) – Ако има наличие на
подходящ ензим, субстратът се разкъсва, като освобождава орто- или паранитрофенол. При алкално pH тези
съединения са жълти. Ако възникне реакция при киселинно pH, след инкубиране, преди да могат да се отчетат
резултатите, трябва да се добави NaOH. Ямките могат да бъдат или безцветни, или бледожълти, преди да се добави
натриевият хидроксид.
Индоксил фосфатаза (IDX) – Индоксил фосфат се разделя от фосфатаза за освобождаване на индоксил. Индоксилът
се комбинира с кислород за образуване на индиговосиньо, което е неразтворима синя или синьо-сива утайка.
Уреа (URE) – Уреата се разделя от уреаза за образуване на амоняк и въглероден диоксид. Амонякът (под формата
на амониев карбонат) води до повишаване в pH, което се отчита чрез фенолово червено, променящо се от жълто в
червено.
ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ОРГАНИЗМИ
Книгата с кодове за бързо определяне на биотип на дрожди на MicroScan се използва за идентификация на
неизвестни тестови организми.
C29879–AB
Тази книга с кодове е генерирана от базата данни на MicroScan за тестовете,
104 of 141
Положителен
Отрицателен
Всеки нюанс на
Жълт до
розово, червено
оранжев
до магента в
разтвора
1
Всеки нюанс
Лилав
на кафяво или
жълто
Всеки нюанс на
Прозрачен
жълто
2
Розов до
Прозрачно/бежово
магента
до жълто
Всеки нюанс на
Прозрачен
синьото
Всеки нюанс на
Прозрачен
жълто
2

Publicité

loading